Как да общуваме с детето?

Как да общуваме с децата си е може би един от най-сложните въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието им. Както при много други ситуации и тук няма универсални формули, но има основни положения, които много биха ни помогнали. Без претенции за изчерпателност ето някои от тях:

• Няма не-комуникация! Всяко едно наше действие и жест носи послание на детето. Независимо дали използваме думи, ние предаваме нашите мисли и чувства, чрез погледа, жестовете, позицията на тялото, възклицания и всяка друга съзнателна и несъзнателна реакция, които извършваме след коментар, въпрос или действие на детето. Затова е важно да можем съзнателно да контролираме реакции си, когато сме заедно. Само един сърдит поглед или усмивка, вече дават информация на детето дали сме съгласни или не с неговите действия.

• Общувайте с интерес и внимание. Проявете искрен интерес към разказа на дето. Така както за нас е неприятно, когато говорим, а "думите ни минават покрай ушите" на нашия събеседник, така и децата веднага разпознават липсата на нашето внимание и интерес или когато думите "влизат от едното и излизат от другото ухо". Това, че често те говорят дори, когато не им обръщаме внимание е по-скоро продиктувано от тяхно желание и упорство да им обърнем внимание, а не защото не могат да разпознаят нашата незаинтересованост.

• Отделете време. Отделете необходимото време да чуете цялата "история", която детето иска да ви разкаже, а също така време за въпроси и коментари. Ще се изненадате колко много наистина важна информация за вас и вашето дете ще научите. Ще опознаете и разберете нуждите и желанията на детето. Зная, че ви звучи клиширано и ще кажете, това го знам и го правя, но опитайте да слушате без да коментирате или задавате въпроси в рамките на 5 минути (засичайте по часовник!). Ще се изненадате колко много време е това и колко много неща могат да се кажат. Това е едно изключително упражнение за търпение, а търпението е основно и изключително важно качество при отглеждането, възпитанието, обучението и разбирането на децата.

• "Нямам време в момента. Не ме занимавай с глупости! Не сега!" Много често децата чуват тези отговори, дори да си мислите, че вие не ги употребявате, опитайте се да следите репликите си, ще се убедите, че ги използвате по-често, отколкото си мислите. Разбира се, че е възможно в конкретния момент, да нямате време пък и желание да изслушате някоя история или грамадата от въпроси, които детето може да ви струпа. В такива случаи обяснете спокойно защо в момента не е удачно и определете време, когато това ще е възможно (например по време на вечеря или преди лягане). Важно е да обясните на дето, че вие имате желание и интерес да чуете неговите вълнения, но не при всяка ситуация е възможно (например защото в момента говорите с друг човек, имате задължение или защото искате да си говорите насаме). Задължително спазете уговорката си кога ще имате време да си поговорите, детето ще чака този момент. Ако не удържите на думата си, много трудно след това ще възвърнете доверието му, че вие сте личността, която е винаги насреща за добрите и хубавите моменти.

Общуването е най-добрият добрият начин да покажем нашата емоционална привързаност, обичта и подкрепата си. Да покажем, че сме тук "и тялом, и духом"! :)

Всеки коментар, мнение или въпрос е добре дошъл! :) Нека поговорим! Ще се радвам да чуя, всичко което бихте искали да споделите с мен. :)