РадостИ - Школа за емоционално развитие

Едно такова непонятно същество, в тяло на възрастен с душа на дете, търсещо себе си, често объркано и дори самотно... А всеки път, когато се опиташ да го хванеш за ръка и да го поведеш по пътя му, то съска и ръмжи срещу теб сякаш рушиш целия му свят... Познавате ли такива екземпляри? Отглеждате ли си ги вкъщи? Успявате ли да ги помилвате без да ви "откъснат ръката със зъби"? Въпреки цялата ирония вложена в думите ми, вярвам, че всеки родител на тийнейджър ще разбере какво се опитвам да опиша. Трудно е да се намери правилния път към това подрастващо мъниче в тяло на голям, но ние ще се опитаме. На 24.10.2015г (събота) ще посветим два часа на тази сложна и многопластова комуникация родител-тинейджър. Зная, че ще ви е доста трудно да убедите вашето почти пораснало дете да дойде при онази "откачалка" психоложката, която най-вероятно ще е две глави по-ниска от вашия пораснал великан и ще приказва щуротии. И все пак аз ви обещавам, че ще бъде инт...

  1. Спрете да се движите и да правите каквото и да било, докато то ви говорят. Когато оставите делата си и погледнете в очите им, вие давате знак, че техните мисли са важни за вас, независимо колко са тривиални нещата които ви казват. Това им дава основание и ги подканя, когато  порасне да води с вас по-сложни и задълбочени разговори. *Ако ежедневието ви не позволява да спрете и да отделите пълното си внимание всеки път, когато децата имат нужда да говорят, то определете точно конкретно време, когато ще можете да го направите без  отклонения и условности. Може би това е времето, когато те си лягат или точно след училище и т.н. 2.   Уважавайте техните думи и мисли.  Може би ще им трябва време, за да изберат правилните думи, с които да изкажат мислите си. Това е нормално. Не е необходимо да довършвате изреченията им – те ще се справят. Може мнението да е абсолютно не на място, не е проблем, не е необходимо да ги коригирате постоянно. Когато им ...

Следващата ни среща е в понеделник 20.04.2015 от 10:30ч . :) Срещите са предвидени за майки с дечица от 0 до 3 години, но ще се радваме на всеки решил да побъбри с нас на кафе. :) Вход свободен!

Едва ли има психолог, който не е повтарял хиляди пъти, че децата се учат с подражание. Мъниците подражават от раждането си до... всъщност и възрастните подражават постоянно на някого, но не винаги го разпознават, а пък още по-рядко си го признават. :)  За емоционалните и социалните умения това правило важи със същата сила. За да научим децата на тези умения: да се изразяват относно емоциите, да съчувства и да изпитват емпатия, да помагат на страдащо другарче, да намират сами решение за "проблемите" си относно някоя играчка, правилата на играта и прочие, трябва да им покажем как се прави. 1. Говорете за собствените си чувства и емоции . Тук трябва да признаем, че нашата народопсихология понякога ни поставя пред сложен феномен, да не смеем да си признаем как се чувстваме. На всеки от нас се е случвало да го "посъветват" или "смъмрят", че "това не се казва или показва пред хората", защото ще се покажем слаби или неуверени, или невежи в дад...

източник: vi.sualize.us Ето едно детско изказване, което ме провокира отново да споделя нещо на страницата след дълго затишие, затишие, за което си имам най-хубавото извинение. :)  Bubolinkata Cakes 10 септември · Седим си на пейката в парка и Девин споделя: "Хич не харесвам като казват "Проспа си живота!". Ами че човек като спи сънува неща, които в действителност никога няма да му се случат. Аз веднъж сънувах цяло стадо подскачащи пингвини и дори ги погалих. Кажи ми кога ше видя пингивини наживо, пък и ше ги галя на всичкото отгоре?!?" (взето от Фейсбук)

Third Culture Kid - Факт, над който не се бях замисляла в точно този му вид, но може би трябва да се обърне повече внимание, защото съм убедена, че ние отглеждаме и ще отглеждаме точно такива деца: деца, които се сприятеляват бързо и лесно с всяка култура, приемат я за своя, чувстват се добре сред приятели от различни националности и могат да те поздравят и да ти кажат "обичам те" поне на пет езика. :)  Third Culture Kid according to sociologist David C. Pollock: За по-старите поколения може да звучи почти фантастично, но за настоящите и бъдещи поколения деца разкази като този са реалност:  Maximilien (17) experienced this fundamental feeling of strangeness throughout his life as a third-culture kid. “We left France when I was very little and moved to Portugal, then Peru and Canada, and now we’re here in Hong Kong.   ( Максимилиан (17) прежиял това характерно странно чувство  да бъдеш дете от трета култура. "Аз бях много малък, когато напуснахме Франция и се ...

Преди петнайсет дни дойде в България, за да изнесе лекция, американският психотерапевт и игрови специалист д-р Лари Коен. Той е популярен с книги си за родителство, които са предпочитани в редица страни и представят методи за справяне с родителските неволи чрез забавни игри. Списанието за модерни родители "Първите Седем" организира събитието и то беше според моето мнение доста добре посетено. В следващите няколко реда ще представя моите впечатления от лекцията, без да претендирам за дословно предаване на информация, а по-скоро за моята интерпретация на темата и отделни въпроси, които бяха дискутирани от лектора и участниците.

Как да общуваме с децата си е може би един от най-сложните въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието им. Както при много други ситуации и тук няма универсални формули, но има основни положения, които много биха ни помогнали. Без претенции за изчерпателност ето някои от тях: Няма не-комуникация! Всяко едно наше действие и жест носи послание на детето. Независимо дали използваме думи, ние предаваме нашите мисли и чувства, чрез погледа, жестовете, позицията на тялото, възклицания и всяка друга съзнателна и несъзнателна реакция, които извършваме след коментар, въпрос или действие на детето. Затова е важно да можем съзнателно да контролираме реакции си, когато сме заедно. Само един сърдит поглед или усмивка, вече дават информация на детето дали сме съгласни или не с неговите действия.