Пропускане към основното съдържание

5 Начина да дадете глас на вашите деца

 1. Спрете да се движите и да правите каквото и да било, докато то ви говорят.

Когато оставите делата си и погледнете в очите им, вие давате знак, че техните мисли са важни за вас, независимо колко са тривиални нещата които ви казват. Това им дава основание и ги подканя, когато  порасне да води с вас по-сложни и задълбочени разговори.
*Ако ежедневието ви не позволява да спрете и да отделите пълното си внимание всеки път, когато децата имат нужда да говорят, то определете точно конкретно време, когато ще можете да го направите без  отклонения и условности. Може би това е времето, когато те си лягат или точно след училище и т.н.

2. Уважавайте техните думи и мисли.

 Може би ще им трябва време, за да изберат правилните думи, с които да изкажат мислите си. Това е нормално. Не е необходимо да довършвате изреченията им – те ще се справят. Може мнението да е абсолютно не на място, не е проблем, не е необходимо да ги коригирате постоянно. Когато им давате пространство да споделят това, което им е на сърце, вие им давате глас.

3. Оставете ги да се изкажат сами, винаги когато това е възможно.

Нека те сами си кажат каквото има на учителя, треньора, сервитьора или продавача в магазина. Нека практикуват повече, така ще се научат да говорят за собствените си желания, за да могат в един момент да защитят и отстояват себе си дори и в трудна ситуация.

4. Нека бъдат експерти по нещо.

В ежедневието ви със сигурност има дейност, в която детето има добри познания без значение дали това е да разпознаят марките на автомобилите, мястото ви на паркинга в търговския център, всяка песен по радиото или имената на всички деца на площадката. Нека да водят и да са лидери в дадена дейност, това им дава увереност в собствените им умения и мъдрост да се изкажат за неща, за които наистина имат знания.

5. Направете пауза преди да реагирате на тревожна информация.


Когато децата ви споделят тревожна дори шокираща информация или споделят, че са направили грешен избор, изчакайте 3 секунди и опитайте да отговорите така: „Благодаря, че ми споделяш това. Постъпваш правилно, че ми казваш.” Независимо от това колко сте ядосани и колко много искате да ги смъмрите точно в този момент, само една обвиняваща дума може да прекрати бъдещата доверена комуникация с вашето дете. „Благодаря, че ми доверяваш това.” – е ключ към бъдеща отворена дискусия и за двете страни. Спомнете си  това, на кого искате те да се доверяват и да споделят, когато са притеснени, уплашени или наранени. Ако този човек сте вие, то тогава съберете цялата благост, на която сте способни и говорете спокойно в проблемни ситуации.

#handsfreerevolution

Превод от публикациите на Rachel Macy Stafford

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лятна бебешка ваканция!

Здравейте, приятели! Екипът на РадостИ се увеличи с още един член. Радвам се да Ви съобщя, че ни се роди момченце и ще имаме дълга лятна ваканция. Ще се видим отново на есен! :) Консултации само след предварително записан час на електронната поща: office@radostina-stoyanova.com  Ще се провеждат само в съботен ден след 7-ми юли.  

"Детето ми аутист ли е...?" - "Изгасете телевизора!"

Почти 10 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от почти 5 години имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца. Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя: В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им. Какво е общото между тях: наистина загрижени родители много интелигентни и разбрани хора с дечица около и малко преди да навършат 2 години И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за вси

"Детският свят на емоциите" - психологически карти за емоционална компетентност

 Готови са!!!  Безкрайно съм щастлива, че мога най-официално да ви съобщя, че комплектът карти за емоционално развитие за деца в предучилищна възраст най-накрая е готов! Специализиран психологически комплект за работа с детските емоции, включващ 120 черно-бели карти. Картинките са специално подбрани и разделени в три смислови категории.   В първата част ще откриете лицеви изражения във вариант за момчета и момичета. Представени са шест базови емоции (радост, тъга, страх, гняв, любопитство и отвращение) и пет социални емоции (срам, вина, обида, учудване, задоволство ).  Във втората част акцентът е поставен върху позицията на тялото. Децата следва да могат да разпознаят поведенческата проява на дадена емоция в социален контекст. Третата част има за цел да подпомогне децата в разсъждаването и интерпретирането на различните емоциите и как те могат да бъдат различни за всеки, дори и когато се отнасят за една и съща ситуация.  За да станат игрите наистина забавни, можете да допълните комплек