Когато оставите делата си и погледнете в очите им, вие давате
знак, че техните мисли са важни за вас, независимо колко са тривиални нещата
които ви казват. Това им дава основание и ги подканя, когато порасне да води с вас по-сложни и задълбочени
разговори.
*Ако ежедневието ви не позволява да спрете и да отделите
пълното си внимание всеки път, когато децата имат нужда да говорят, то
определете точно конкретно време, когато ще можете да го направите без отклонения и условности. Може би това е
времето, когато те си лягат или точно след училище и т.н.
2. Уважавайте техните думи и мисли.
Може би ще им трябва
време, за да изберат правилните думи, с които да изкажат мислите си. Това е
нормално. Не е необходимо да довършвате изреченията им – те ще се справят. Може
мнението да е абсолютно не на място, не е проблем, не е необходимо да ги
коригирате постоянно. Когато им давате пространство да споделят това, което им
е на сърце, вие им давате глас.
3. Оставете ги да се изкажат сами, винаги когато
това е възможно.
Нека те сами си кажат каквото има на учителя, треньора,
сервитьора или продавача в магазина. Нека практикуват повече, така ще се научат
да говорят за собствените си желания, за да могат в един момент да защитят и
отстояват себе си дори и в трудна ситуация.
4. Нека бъдат експерти по нещо.
В ежедневието ви със сигурност има дейност, в която детето
има добри познания без значение дали това е да разпознаят марките на
автомобилите, мястото ви на паркинга в търговския център, всяка песен по
радиото или имената на всички деца на площадката. Нека да водят и да са лидери
в дадена дейност, това им дава увереност в собствените им умения и мъдрост да
се изкажат за неща, за които наистина имат знания.
5. Направете пауза преди да реагирате на тревожна
информация.
Когато децата ви споделят тревожна дори шокираща информация
или споделят, че са направили грешен избор, изчакайте 3 секунди и опитайте да
отговорите така: „Благодаря, че ми споделяш това. Постъпваш правилно, че ми
казваш.” Независимо от това колко сте ядосани и колко много искате да ги
смъмрите точно в този момент, само една обвиняваща дума може да прекрати
бъдещата доверена комуникация с вашето дете. „Благодаря, че ми доверяваш това.”
– е ключ към бъдеща отворена дискусия и за двете страни. Спомнете си това, на кого искате те да се доверяват и да
споделят, когато са притеснени, уплашени или наранени. Ако този човек сте вие,
то тогава съберете цялата благост, на която сте способни и говорете спокойно в
проблемни ситуации.
#handsfreerevolution
Превод от публикациите на Rachel Macy Stafford
Коментари
Публикуване на коментар