Пропускане към основното съдържание

Third Culture Kids - Global Nomads - Деца Космополити

Third Culture Kid - Факт, над който не се бях замисляла в точно този му вид, но може би трябва да се обърне повече внимание, защото съм убедена, че ние отглеждаме и ще отглеждаме точно такива деца: деца, които се сприятеляват бързо и лесно с всяка култура, приемат я за своя, чувстват се добре сред приятели от различни националности и могат да те поздравят и да ти кажат "обичам те" поне на пет езика. :) 

Third Culture Kid according to sociologist David C. Pollock:



За по-старите поколения може да звучи почти фантастично, но за настоящите и бъдещи поколения деца разкази като този са реалност: Maximilien (17) experienced this fundamental feeling of strangeness throughout his life as a third-culture kid. “We left France when I was very little and moved to Portugal, then Peru and Canada, and now we’re here in Hong Kong. (Максимилиан (17) прежиял това характерно странно чувство  да бъдеш дете от трета култура. "Аз бях много малък, когато напуснахме Франция и се преместихме в Португалия, след това в Перу и Канада, а сега сме тук в Хонг Коннг.")

Тези деца познават много и различни култури, използват поне някоко езика и няколко азбуки, метрични единици, часови зони, а когато попиташ за приятелите им, започват да ги изброяват по държави и континенти. Лесно започват приятелства и се аклиматизират в нова среда, но донякъде това е резултат, че често им се налага да се сбогуват със старите приятели. Учат се от рано да ценят само вещите, които им трбват, за да се преместят на ново място и започват да летят, още преди да са се научили да ходят, което в материално и социално отношение може да ги направи много по-зрели от връстниците им.


В днешния модерен свят, където мобилност, гъвкавост и личностни умения са основни движещи сили, характеристики като "постоянен адрес" и "националност по паспорт", губят този смисъл, който са имали. Младите хора днес могат сами да сравняват, избират и харесват култура, която да отговаря на техните вътрешни потребности. Децата от мънички търсят и намират прилики и разлики между тях и другите, но не с тази предубеденост, която ние възрастните имаме, че ние сме "бели", а другите са "червени", "черни", "жълти" и тук не става дума само за раса, националност, религия и други. Може би точно за това е толкова важно да знаем как да отгледаме и възпитаме едни малки космополити, които да се чувстват добре "в собствената си кожа" независимо в коя част на света попаднат.

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Детето ми аутист ли е...?" - "Изгасете телевизора!"

Почти 10 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от почти 5 години имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца. Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя: В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им. Какво е общото между тях: наистина загрижени родители много интелигентни и разбрани хора с дечица около и малко преди да навършат 2 години И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за вси

Лятна бебешка ваканция!

Здравейте, приятели! Екипът на РадостИ се увеличи с още един член. Радвам се да Ви съобщя, че ни се роди момченце и ще имаме дълга лятна ваканция. Ще се видим отново на есен! :) Консултации само след предварително записан час на електронната поща: office@radostina-stoyanova.com  Ще се провеждат само в съботен ден след 7-ми юли.  

Непослушните деца - причини и подходи за справяне

Решението на всеки проблем много често се крие в това да се вгледаме в себе си. Това правило важи и когато говорим за нашите деца. Преди да се "хванем за главата", че не знаем какво да правим нашето непослушно дете, нека първо да си отговорим на следните няколко въпроса. С ръка на сърцето да погледнем как изглежда нашето ежедневие? Дайте си време да отговорите на въпросите, бъдете честни и самокритични. Резултати са важни само за Вас и Вашето дете. Допитайте се до Вашия партньор или партньорка, може би дори до роднини или близки приятели за това каква е атмосферата вкъщи.                                                                                                                                    ДА           НЕ Често ли действията се развиват бурно при вас? Атмосферата вкъщи е по-скоро шумна и неспокойна отколкото тиха и спокойна? Водите по-скоро един спонтанен отколкото регулиран начин на живот?