Third Culture Kid - Факт, над който не се бях замисляла в точно този му вид, но може би трябва да се обърне повече внимание, защото съм убедена, че ние отглеждаме и ще отглеждаме точно такива деца: деца, които се сприятеляват бързо и лесно с всяка култура, приемат я за своя, чувстват се добре сред приятели от различни националности и могат да те поздравят и да ти кажат "обичам те" поне на пет езика. :)
Third Culture Kid according to sociologist David C. Pollock:
Third Culture Kid according to sociologist David C. Pollock:
За по-старите поколения може да звучи почти фантастично, но за настоящите и бъдещи поколения деца разкази като този са реалност: Maximilien (17) experienced this fundamental feeling of strangeness throughout his life as a third-culture kid. “We left France when I was very little and moved to Portugal, then Peru and Canada, and now we’re here in Hong Kong. (Максимилиан (17) прежиял това характерно странно чувство да бъдеш дете от трета култура. "Аз бях много малък, когато напуснахме Франция и се преместихме в Португалия, след това в Перу и Канада, а сега сме тук в Хонг Коннг.")
Тези деца познават много и различни култури, използват поне някоко езика и няколко азбуки, метрични единици, часови зони, а когато попиташ за приятелите им, започват да ги изброяват по държави и континенти. Лесно започват приятелства и се аклиматизират в нова среда, но донякъде това е резултат, че често им се налага да се сбогуват със старите приятели. Учат се от рано да ценят само вещите, които им трбват, за да се преместят на ново място и започват да летят, още преди да са се научили да ходят, което в материално и социално отношение може да ги направи много по-зрели от връстниците им.
В днешния модерен свят, където мобилност, гъвкавост и личностни умения са основни движещи сили, характеристики като "постоянен адрес" и "националност по паспорт", губят този смисъл, който са имали. Младите хора днес могат сами да сравняват, избират и харесват култура, която да отговаря на техните вътрешни потребности. Децата от мънички търсят и намират прилики и разлики между тях и другите, но не с тази предубеденост, която ние възрастните имаме, че ние сме "бели", а другите са "червени", "черни", "жълти" и тук не става дума само за раса, националност, религия и други. Може би точно за това е толкова важно да знаем как да отгледаме и възпитаме едни малки космополити, които да се чувстват добре "в собствената си кожа" независимо в коя част на света попаднат.
Коментари
Публикуване на коментар