Едва ли има психолог, който не е повтарял хиляди пъти, че децата се учат с подражание. Мъниците подражават от раждането си до... всъщност и възрастните подражават постоянно на някого, но не винаги го разпознават, а пък още по-рядко си го признават. :)
За емоционалните и социалните умения това правило важи със същата сила. За да научим децата на тези умения: да се изразяват относно емоциите, да съчувства и да изпитват емпатия, да помагат на страдащо другарче, да намират сами решение за "проблемите" си относно някоя играчка, правилата на играта и прочие, трябва да им покажем как се прави.
1. Говорете за собствените си чувства и емоции. Тук трябва да признаем, че нашата народопсихология понякога ни поставя пред сложен феномен, да не смеем да си признаем как се чувстваме. На всеки от нас се е случвало да го "посъветват" или "смъмрят", че "това не се казва или показва пред хората", защото ще се покажем слаби или неуверени, или невежи в дадена ситуация. Но това не е така. Колкото повече родителите говорят с децата си за собствените си емоции, за емоциите на децата и за емоционалното състояние на всеки член от семейството, толкова повече децата се чувстват уверени в това да разпознават собствените си и чуждите емоции, да ги изразяват правилно, да уважават и разбират.
Как да...
"Днес се чувствам тъжен/весел/обиден."
"Ти как се чувстваш? Как ли се чувства твоята сестричка/ твоето братче?"
"Чудя се от какво ли има нужда? Ти как мислиш?"
2. Задавайте въпроси. За да провокираме мислене в посока на възприемане и разбиране на емоциите, като възрастни ние сме тези, които трябва да задават въпроси. Не просто да очакваме от децата да "чуват" и "усещат" своите и чуждите емоции, а да им ги покажем. Задавайте въпросите спокойно, без да очаквате, че децата могат да ви отговорят адекватно на зададения въпрос. Много често и възрастните не могат да отговорят според социалните очаквания.
"Как се чувстваш днес?"
"Как се чувстваш, когато...?"
"Как мислиш, че се чувствам аз когато...?"
3. Използвайте изказвания в първо лице "Аз...". За да можем да научим децата как трябва да изразяват своите емоции, трябва да им покажем как трябва да го правят. Правилната употреба и адекватното изразяване на емоциите може да изглежда естествен процес, но правилният подбор на думи и изразни средства е умението, което ние трябва да предадем на децата.
"Аз се чувствам весел/тъжен/самотен, когато..."
"Аз се чувствам весел/тъжен/самотен, защото..."
"Аз се притеснявам, че трябва да стигнем на време, а ти не си готов/готова да тръгнем. Моля те, облечи се" вместо "Облечи се, закъсняваме!"
Бъдете сигурни, че децата ще откликнат на вашите молби и препоръки по-бързо и лесно, ако знаят как се чувствате. Те ви обичат също толкова много и няма да позволят да сте нещастни. :)
4. Просоциално поведение. Просоциалното поведение е едно по-високо стъпало на емоционална компетентност. За да можем да общуваме помежду си, ние се нуждаем от емоционални умения, защото отношението ни към другите е базирано върху емоциите ни спрямо тях и съответно отношението и чувствата, които те изпитват към нас. Но за да се върнем към малките деца и това как да ги научим да се държат просоциално, трябва да им покажем, как можем да споделяме чувства и играчки.
"Има само една кукла/количка. Нека да си я споделим/ да играем заедно".
"Има само една ябълка. Нека да си я разделим."
И тук важи същото правило като при емоциите, може решението да изглежда естествено, но не всички деца могат да стигнат до него, особено ако никога не са били свидетели на подобен тип отношение вкъщи. Покажете им го!
5. Много постоянство и никакъв перфекционизъм! Едно от най-важните правила, да се случи всичко, за което говорим досега е да сме постоянни в желанието си да покажем на децата важните моменти в емоционалното и социалното общуване. Няма как да искаме от тях едно, а да им показваме друго! Вие сте огледалото, в което те се оглеждат. И точно по този повод трябва да можем да си признаваме, че и ние правим грешки. Да се извиняваме за тях и да обясняваме защо не сме били прави. Така децата учат, че както ние бъркаме, така може и те да сбъркат, но всеки се извинява за своята грешка и всеки заслужава да му бъде простено. :)
Коментари
Публикуване на коментар