Почти 10 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от почти 5 години имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца. Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя: В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им. Какво е общото между тях: наистина загрижени родители много интелигентни и разбрани хора с дечица около и малко преди да навършат 2 години И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за вси
Когато емоциите на децата говорят и възрастните мълчат! Случвало ли ви се е дете да каже нещо и казаното толкова да ви изненада, че да замълчите? На мен като детски психолог и майка ми се е случвало. Понякога изненадата е толкова приятна, че сме готови да се "разтопим" от умиление, друг път е така шокираща, че не намираме думи да възразим или да обясним. За всичко това ще си говорим тук!
Коментари
Публикуване на коментар