Непослушното дете

Все по-често в днешно време говорим за агресивно поведение при децата и то при деца в ранна възраст. Затова за мен е много важно, като говорим за агресивно поведение, да различаваме неговите проявления, защото смятам, че е недопустимо при малки деца да говорим за агресия в нейните клинични измерения. Родителското поведение е основен фактор за детската реакция при негативни, стресови ситуации и противопоставянето е едно от възможните средства, с които детето разполага, за да се справя с тях. За да не прибягва до непослушание, наше задължение е да го научим на по-удачни стратегии за справяне с неприятни ситуации.

В следващите редове са изброени симптоматиките и основните различия на детската агресия в ранна възраст, като те следва да ориентират, но не да служат за поставяне на диагноза.

Съпоставяне на основните характеристики при:
Опозиционно поведение		Агресивно поведение
·  противопоставяне; · отрицание на авторитетна личност /родители/; ·  непослушание.		· физическо с психическо насилие;      ·    престъпно поведение;   ·  сериозно престъпване на обществените норми.
Възрастов диапазон между                           5 и 8 години.	Възрастов диапазон над                     10-12 години.

Симптоми на патологично противодействие – основен проблем: повтаряемо противодействено, непослушно поведение срещу авторитетна личност. Най-често се проявява вкъщи, но предизвиква и проблеми в училище и сред връстниците.

Детето: 

·        Бързо се ядосва;

·        Често се кара с възрастните;

·        Противопоставя се често и активно на указания или правила, поставени от възрасните;

·        Отказва да следва правилата и указанията;

·         Умишлено дразни и ядосва други;

·         Приписва свои грешки или своето грешно поведение на други;

·         Често е чувствителен и много лесно се оставя да бъде ядосано;

·         Често е ядосано и обидено;         

·         Често е озлобено и злопаметено.

Патологичното противодействие е с по-леки симптоми отколкото при агресивното поведение, без телесни агресивни действия срещу хора или животни, няма престъпно поведение:

·           Агресивно поведение срещу хора и животни;

·           Разрушаване на чужда собственост;

·           Лъжа и кражба;

·          Тежко престъпване на правилата (бяга от вкъщи, не се прибира нощем, бяга от училище).

Как се диагностицира?

·   При деца, когато симптомите продължат повече от 6 месеца;

·   Симптомите се появяват във възрастта под 9-10 години;

·   При продължителна проява най-малко на 4 от симптомите;

·   Симптомите трябва да са продължително и силно изявени предимно вкъщи, но съпроводени с проблеми в училище и то по-често отколкото при връстниците им;

·  Задължителна оценка от специалист /клиничен психолог, психотерапевт, психиатър, невролог/.

За да се постави като диагноза подобно отклонение, специалистите ще вземат в предвид и много други фактори, които трябва да бъдат изпълнени и да се намери подходяща терапия преди да се предпише тежко медикаментозно лечение.

В ранна детска възраст между 3 и 5 г. се допуска агресивно поведение да се разглежда като фаза, през която преминават повечето деца и отшумява, но ако се запази, този тип поведение може да се разпознае като поведенческо нарушение. При омаловажаване на проблем с описаната симптоматика от страна на родители и специалисти, може да премине в агресивно с последици в посока асоциално поведение. Опозиционното поведение е едно от средствата, с които детето изразява себе си и мнението си, не бива да забравяме нашите личностни особености и разликите в моделите на мислене и действие на различните генерации.

При децата, страдащи от хиперактивност с дефицит на внимание, се проявява и синдромът на патологичното противодействие в 20 до 50% от случаите. Опозиционното поведение на детето може да бъде разглеждано като неговия отговор на нашите действия. Ако ние като специалисти и родители не реагираме правилно на детските нужди, особено когато нашето дете има синдром на дефицит на внимание и хиперактивност, то вероятността детето да изрази своето несъгласие чрез противопоставяне е много голяма. Необходимо е да отбележим, че децата не могат да изразят своите мисли и желания в ясни и конкретни думи, както ние възрастните правим това. Затова не можем и да очакваме от детето, че ако направим нещо погрешно, то ще ни възрази спокойно и ще ни покаже нашата грешка. По-вероятно е да извика, да се разбунтува, да тропне с крак, да застане в опозиция.

В следващия материал ще изброя десет лесни правила, с които можем да структурираме ежедневието, така че да дадем опорни точки в трудни ситуации. Когато децата знаят какво ги очаква в определени ситуации, са по-спокойни и склонни да търсят приемливи алтернативи за справяне с тях без да прибягват до агресивни или опозиционни действия.