Често не знаeм от къде да започнем, когато ни трябва психологическа помощ. Как да обясним на един тийнейджър за психолозите? И на какво имаме право.
Имам право да знам
Всеки може да потърси психолог, психотерапевт, психоаналитик или психиатър. Но ето къде е разликата:
Имам право да видя
Независимо какъв специалист изберете имате право да видите удостоверенията му за завършена специализация. Често много хора претендират да могат да ви дадат съвет в дадена област, няма нищо лошо в това да се уверите, че те наистина са специалисти.
Според българското законодателство само психиатър, невролог или педиатър може да постави диагноза. Което поставя някои въпроси, като например, дали общите познания на лекарите в някои области, свързани с детското психично здраве, са достатъчни, за да поставят адекватна диагноза. В други европейски страни психолозите имат право да поставят диагноза след съответната диагностика, но в някои отношения и самото обучение по психология се различава от българското.
Лекарства могат да ви предпишат само и единствено психиатри, което ще рече само специалист с медицинско образование. Използването на медикаменти трябва да бъде при строг контрол и само, ако употребата им е наложителна за терапевтичния процес.
Имам право да питам
Имате право да питате предварително за всяка една част от консултативния или терапевтичния процес, имате право да знаете какво предстои и какво да очаквате.
При деца под 18 години е задължително знанието и съгласието на родител. Особено при консултация на тинейджъри, присъствието на родител по време на консултацията или терапията може да не е задължително или дори да не е желателно от страна на детето, но знанието на родителя за това какво се дискутира и какви методи ще използва специалистът, е задължително.
Имам право да знам
Всеки може да потърси психолог, психотерапевт, психоаналитик или психиатър. Но ето къде е разликата:
- психолог - специалист, завършил бакалавър и/или магистратура психология. Може да ви консултира, еднократно или няколко пъти. Препоръчително е да се обръщате за съвет към специалисти с ниво магистър. Има психолози с различни специализации: педагогическа психология, организационна психология, криминална психология, психология на развитието и други. Можете да изберете кой специалист ще отговори най-точно на вашите нужди.
- психотерапевт - специалист, най-често завършил психология, който допълнително е завършил терапевтичен курс в определена школа и има правоспособност да извършва терапевтична дейност. Има различни школи по психотерапия - психоаналитична, когнитивно-поведенческа, позитивна, гещалт-терапия, хипнотерапия и други. Важно е методите на психотерапевта да отговаря на вашите разбирания и нужди, за да могат адекватно да разрешат поставения проблем.
- психоаналитик - психотерапевт, специализирал в психоаналитично направление. Там също има различни школи, така че можете предварително да попитате с какви методи работи.
- психиатър - лекар, завършил медицина и специализирал психиатрия, за посещение при психиатър можете да поискате направление от личния си лекар.
Имам право да видя
Независимо какъв специалист изберете имате право да видите удостоверенията му за завършена специализация. Често много хора претендират да могат да ви дадат съвет в дадена област, няма нищо лошо в това да се уверите, че те наистина са специалисти.
Според българското законодателство само психиатър, невролог или педиатър може да постави диагноза. Което поставя някои въпроси, като например, дали общите познания на лекарите в някои области, свързани с детското психично здраве, са достатъчни, за да поставят адекватна диагноза. В други европейски страни психолозите имат право да поставят диагноза след съответната диагностика, но в някои отношения и самото обучение по психология се различава от българското.
Лекарства могат да ви предпишат само и единствено психиатри, което ще рече само специалист с медицинско образование. Използването на медикаменти трябва да бъде при строг контрол и само, ако употребата им е наложителна за терапевтичния процес.
Имам право да питам
Имате право да питате предварително за всяка една част от консултативния или терапевтичния процес, имате право да знаете какво предстои и какво да очаквате.
При деца под 18 години е задължително знанието и съгласието на родител. Особено при консултация на тинейджъри, присъствието на родител по време на консултацията или терапията може да не е задължително или дори да не е желателно от страна на детето, но знанието на родителя за това какво се дискутира и какви методи ще използва специалистът, е задължително.
Коментари
Публикуване на коментар