Пропускане към основното съдържание

Коя е... Радостина Стоянова

Мислех си последните дни, че разказвам за какви ли не неща, идеи, занимания, мнения, а може би тези от вас, които не ме познават лично, не знаят нищо за моята персона. Защо да обръщат внимание на някаква непозната личност сред тълпата, претендираща да знае нещо за децата?

Ами, прави са! И аз трудно бих се доверила на човек, когото не познавам.


И реших, за тези, които имат желание да се запознаят с мен или да прочетат нещо от моите писания, че заслужават да им разкажа за себе си.

Ето ме. Жена или момиче, на пръв поглед не е много ясно. Преди броени дни преброих 30 лета от своето раждане, значи по-скоро жена. Имам едно малко съкровище, което е почти на година и половина (хм, пак в графата на порасналите жени), въпреки че "имам" не е точният глагол в речника ми относно дъщеря ми. Не мисля, че ние "притежаваме" децата си, ние просто ги отглеждаме и им помагаме, за да се научат да се притежават сами себе си.

Имам съпруг (за него съм по-склонна да кажа, че го притежавам, макар той категорично да се възпротиви на това ;) и ще е прав). И докато дъщеря ми ме учи на отговорност, търпение, внимание към детайлите, разгадаване на емоциите и желанията ѝ и какво ли още не, то съпругът ми ме учи на комуникация във всичките ѝ форми. Сега ще кажете ясно във всяко семейство е така. Така е, но ние си прибавяме и нюанса, че не говорим един и същи майчин език. Докато моят е български, то неговият е руски. Макар да имаше тенденция в България да се учи руски, аз не съм хванала тази вълна и не съм учила руски, а той - български. Допълнителен трети език не сме ползвали, така че цялата ни комуникация се крие в дълбокото ни желание за общуване, дори и да се губим понякога в превода. :) Давам си сметка колко много може да се научи в такава ситуация. Често в психологията точно така се получава, макар и да се разбираме привидно, има разлика в представите ни, в контекста, в изначалната точка и прочие, въпросът е: колко е силно желанието ни да продължим да се развиваме.


Защо се занимавам с психология ли? Защото не мога да променя света, но мога да променя себе си! :) Защото това да видиш как на човек му олеква, е важно за мен. Защото понякога трябва съвсем малко, за да свали човек Сезифовия камък от гърба си. А децата заслужават повече от всеки друг да опознаят света, да опитат неговите красоти и да имат възможност да вървят по своя път на развитие. Защото не винаги всичко е загубено. Защото за да се справим с трудностите, понякога ни трябва да научим нещо ново, да придобием умение, знание, качество...




Ето това искам и правя! Не съм наставник или коректив на нечие поведение. Искам да учим заедно, да учим как да се справяме с предизвикателствата и с всеки следващ етап от живота, който ни предстои. Няма как да си създадем пътуване само от приятни преживявания, винаги има нещо, което може да ни обиди или разстрои, но винаги има начин да го приемем и преживеем без да ни разклати из основи. Затова темите, които ме вълнуват са емоциите, какво са те, защо и как ни влияят, какво и как можем да научим или променим. Общуването, как да се разбираме и как да съществуваме заедно, като семейство, като родители и деца, като приятели, като учители и ученици...


И понеже стана голям и дълъг текст, който може и да нямате време или желание да изчетете, ето и няколко факта за мен в сбит вид: Не спортувам, но тичам като луда, когато децата го изискват от мен, пея фалшиво и затова не изпробвам търпението на слушащите, но пък танците ми, макар и не съвсем ритмични понякога, им ги предоставям на воля. Обичам да играя на всякакви игри и момичешки, и момчешки, но не обичам истории за разбойници, вампири и междузвездни чудовища. Не се страхувам да се изцапам с боя, грим или уличен прахоляк. Ще седна на земята или на детско столче, вместо като дама с изправен гръб на някое кресло. И за финал винаги се усмихвам до доказване с неоспорими факти, че не е редно в дадената ситуация да хиля като зелка. :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Детето ми аутист ли е...?" - "Изгасете телевизора!"

Почти 10 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от почти 5 години имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца. Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя: В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им. Какво е общото между тях: наистина загрижени родители много интелигентни и разбрани хора с дечица около и малко преди да навършат 2 години И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за вси

Лятна бебешка ваканция!

Здравейте, приятели! Екипът на РадостИ се увеличи с още един член. Радвам се да Ви съобщя, че ни се роди момченце и ще имаме дълга лятна ваканция. Ще се видим отново на есен! :) Консултации само след предварително записан час на електронната поща: office@radostina-stoyanova.com  Ще се провеждат само в съботен ден след 7-ми юли.  

"Детският свят на емоциите" - психологически карти за емоционална компетентност

 Готови са!!!  Безкрайно съм щастлива, че мога най-официално да ви съобщя, че комплектът карти за емоционално развитие за деца в предучилищна възраст най-накрая е готов! Специализиран психологически комплект за работа с детските емоции, включващ 120 черно-бели карти. Картинките са специално подбрани и разделени в три смислови категории.   В първата част ще откриете лицеви изражения във вариант за момчета и момичета. Представени са шест базови емоции (радост, тъга, страх, гняв, любопитство и отвращение) и пет социални емоции (срам, вина, обида, учудване, задоволство ).  Във втората част акцентът е поставен върху позицията на тялото. Децата следва да могат да разпознаят поведенческата проява на дадена емоция в социален контекст. Третата част има за цел да подпомогне децата в разсъждаването и интерпретирането на различните емоциите и как те могат да бъдат различни за всеки, дори и когато се отнасят за една и съща ситуация.  За да станат игрите наистина забавни, можете да допълните комплек