Коя е... Радостина Стоянова

Мислех си последните дни, че разказвам за какви ли не неща, идеи, занимания, мнения, а може би тези от вас, които не ме познават лично, не знаят нищо за моята персона. Защо да обръщат внимание на някаква непозната личност сред тълпата, претендираща да знае нещо за децата?

Ами, прави са! И аз трудно бих се доверила на човек, когото не познавам.


И реших, за тези, които имат желание да се запознаят с мен или да прочетат нещо от моите писания, че заслужават да им разкажа за себе си.

Ето ме. Жена или момиче, на пръв поглед не е много ясно. Преди броени дни преброих 30 лета от своето раждане, значи по-скоро жена. Имам едно малко съкровище, което е почти на година и половина (хм, пак в графата на порасналите жени), въпреки че "имам" не е точният глагол в речника ми относно дъщеря ми. Не мисля, че ние "притежаваме" децата си, ние просто ги отглеждаме и им помагаме, за да се научат да се притежават сами себе си.

Имам съпруг (за него съм по-склонна да кажа, че го притежавам, макар той категорично да се възпротиви на това ;) и ще е прав). И докато дъщеря ми ме учи на отговорност, търпение, внимание към детайлите, разгадаване на емоциите и желанията ѝ и какво ли още не, то съпругът ми ме учи на комуникация във всичките ѝ форми. Сега ще кажете ясно във всяко семейство е така. Така е, но ние си прибавяме и нюанса, че не говорим един и същи майчин език. Докато моят е български, то неговият е руски. Макар да имаше тенденция в България да се учи руски, аз не съм хванала тази вълна и не съм учила руски, а той - български. Допълнителен трети език не сме ползвали, така че цялата ни комуникация се крие в дълбокото ни желание за общуване, дори и да се губим понякога в превода. :) Давам си сметка колко много може да се научи в такава ситуация. Често в психологията точно така се получава, макар и да се разбираме привидно, има разлика в представите ни, в контекста, в изначалната точка и прочие, въпросът е: колко е силно желанието ни да продължим да се развиваме.


Защо се занимавам с психология ли? Защото не мога да променя света, но мога да променя себе си! :) Защото това да видиш как на човек му олеква, е важно за мен. Защото понякога трябва съвсем малко, за да свали човек Сезифовия камък от гърба си. А децата заслужават повече от всеки друг да опознаят света, да опитат неговите красоти и да имат възможност да вървят по своя път на развитие. Защото не винаги всичко е загубено. Защото за да се справим с трудностите, понякога ни трябва да научим нещо ново, да придобием умение, знание, качество...




Ето това искам и правя! Не съм наставник или коректив на нечие поведение. Искам да учим заедно, да учим как да се справяме с предизвикателствата и с всеки следващ етап от живота, който ни предстои. Няма как да си създадем пътуване само от приятни преживявания, винаги има нещо, което може да ни обиди или разстрои, но винаги има начин да го приемем и преживеем без да ни разклати из основи. Затова темите, които ме вълнуват са емоциите, какво са те, защо и как ни влияят, какво и как можем да научим или променим. Общуването, как да се разбираме и как да съществуваме заедно, като семейство, като родители и деца, като приятели, като учители и ученици...


И понеже стана голям и дълъг текст, който може и да нямате време или желание да изчетете, ето и няколко факта за мен в сбит вид: Не спортувам, но тичам като луда, когато децата го изискват от мен, пея фалшиво и затова не изпробвам търпението на слушащите, но пък танците ми, макар и не съвсем ритмични понякога, им ги предоставям на воля. Обичам да играя на всякакви игри и момичешки, и момчешки, но не обичам истории за разбойници, вампири и междузвездни чудовища. Не се страхувам да се изцапам с боя, грим или уличен прахоляк. Ще седна на земята или на детско столче, вместо като дама с изправен гръб на някое кресло. И за финал винаги се усмихвам до доказване с неоспорими факти, че не е редно в дадената ситуация да хиля като зелка. :)

Коментари