"Детето ми аутист ли е...?" - "Изгасете телевизора!"



Повече от 8 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от година и половина имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца.

Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя:

В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им.

Какво е общото между тях:

  • наистина загрижени родители
  • много интелигентни и разбрани хора
  • с дечица около и малко преди да навършат 2 години
И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за всичко, което ги притеснява. Изключително важно е да потърсите мнение или съвет във всеки един момент, когато имате въпрос и ако ситуацията го изисква да получите навременна подкрепа в появилото се затруднение. Колкото по-ранно детето получи специализирана помощ, толкова по-големи са шансовете ситуацията да се развие в негова полза.

Но интернет не е място, където да се поставят диагнози или да се тълкуват симптоми, затова целта на тази публикация, е да насоча вашето внимание към един друг общ проблем за всички тези родители, които ме потърсиха. Времето прекарано с децата. 

Зная колко е трудно в днешно време да отделяме време за всичко. Зная, че няма съзнателен родител, който умишлено да не прекарва време с детето си. Но същото така зная как забързани в ежедневните си задачи или просто от преумора "пускаме на детето да гледа нещо" (телевизия, клипчета, филмче и т.н.), за да можем да си освободим малко време. Не, няма да "чета морал и конско" и аз пускам "нещо да приказва" в присъствие на дъщеря ми. Не, не съм някоя баба, която ще ви обяснява как детето ще си развали очите или ще оглупее от телевизора.

А като психолог ще обясня, че "гледането на нещо" по телевизора или компютър/таблет и т.н. дава твърде много информация и стимули на едно малко дете. Това е време, в което то напряга всички свои сетива, за да приеме това изобилие от стимули и още толкова много време му отнема за да я асимилира, подреди и осмисли цялата тази информация, която го е заляла. За разлика от нас възрастните малкото дете се сблъсква с цветовете, движенията, звуците, смяната на картинките, светлинните промени на екрана за първи път. Затова "смилането" на всички тези стимули изискват от него цялото му внимание.  А когато включим и чужд за детето език? Неслучайно в разговор с родители сме стигали до изрази като "детето е зомбирано от телевизора". Да, така е. Няма как мъникът да ви обърне внимание веднага, особено, ако възрастта му е между година и две години, просто защото сетивата му са заети да поглъщат непрестанния поток от информация.  Не ви обръща внимание, сякаш не присъства в стаята, не се интересува от движенията или звуците, които вие създавате, не отговаря, когато го повикате... Звучи ли ви познато? И дори след като филмчето свърши, сякаш още са "във филма". Има моменти, когато сякаш чакат угасналия телевизор да се включи от само себе си, вместо да тичат с огромна усмивка към вас...

А какво трябва да се случва, за да ви посрещне с усмивка? Две основни неща - 1) да опознава света чрез движение и съприкосновение с него на живо и 2) време, което да прекарва с вас ефективно. И така, какво се корени в тези действия.

Първо: Да позволим на детето да преживее всичко, което може от заобикалящата го среда, разбира се, без да забравяме неговата безопасност. Оставете го да пипне колкото се може повече предмети вкъщи. Няма как да обясним определения като меко, твърдо, гладко, боцкащо, ако детето не опита само. Няма как да го научим да се качва по стълбите, ако всеки път го носим, а не му позволим да стъпи и смени тежестта на тялото, за да вдигне краче. На тази възраст е от особено значение на се научат да балансират и координират своите движения, за да могат след това да преминат към по-специализирана обработка на информация, каквато е гледането на телевизия. Нека изследват и се движат, колкото се може повече!

Второ: Прекарвайте повече време заедно. Да, знам, че ще ми отговорите: - Ама ние сме по 24 часа заедно, колко повече? Присъствието и грижата за детето е едно, но пълноценно прекараното време в игра е друго. Връзката между детето и неговите родители не се гради само от смяната на пелените и пъхането на лъжичката в устата и зная, че това ви е абсолютно ясно. Искам да ви предизвикам с друго. Сядали ли сте на земята с детето в рамките на 20-30 минути без да е имало телефон край вас, без да работи радио или телевизор, без да бързате, че ще закъснеете за мероприятие или че ще загори яденето на котлона... Време, в което сякаш нищо не се случва, време, в което не мислите за наболелия проблем, който ви тормози от известно време и още не сте му измислили решение. Време, което от опит знам, все едно не е 20 минути, а в първия момент ви се струва, че е цяла вечност, защото баналната игра, която детето обича се повтаря за хиляден път. А вие трябва всеки следващ път отново да се усмихнете, за да покажете вашата съпричастност към играта. Опитах. Знам, не е лесно да се отърсиш от ежедневието и да си представиш, че си сам с детето на място, където времето е спряло. Но ви гарантирам в дългосрочен план, това е най-полезното от всичко, което можете да подарите на детето си - времето да присъствате и участвате активно в неговия свят.

Не, това не е рецепта за аутизъм и не, това не решава проблемите на децата. А просто предизвикателство преди да ви залее студената вълна на притеснението "Детето ми аутист ли е...?" , да проверите какво ще се случи, ако изгасите телевизора и седнете на пода за 20 минути.

Коментари