Пропускане към основното съдържание

"Детето ми аутист ли е...?" - "Изгасете телевизора!"



Почти 10 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от почти 5 години имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца.

Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя:

В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им.

Какво е общото между тях:

  • наистина загрижени родители
  • много интелигентни и разбрани хора
  • с дечица около и малко преди да навършат 2 години
И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за всичко, което ги притеснява. Изключително важно е да потърсите мнение или съвет във всеки един момент, когато имате въпрос и ако ситуацията го изисква да получите навременна подкрепа в появилото се затруднение. Колкото по-рано детето получи специализирана помощ, толкова по-големи са шансовете ситуацията да се развие в негова полза.

Но интернет не е място, където да се поставят диагнози или да се тълкуват симптоми, затова целта на тази публикация е да насоча вашето внимание към един друг общ проблем за всички тези родители, които ме потърсиха. Времето прекарано с децата. 

Зная колко е трудно в днешно време да отделяме време за всичко. Зная, че няма съзнателен родител, който умишлено да не прекарва време с детето си. Но същото така зная как забързани в ежедневните си задачи или просто от преумора "пускаме на детето да гледа нещо" (телевизия, клипчета, филмче и т.н.), за да можем да си освободим малко време. Не, няма да "чета морал и конско" и аз пускам "нещо да приказва" в присъствие на дъщеря ми. Не, не съм някоя баба, която ще ви обяснява как детето ще си развали очите или ще оглупее от телевизора.

А като психолог ще обясня, че "гледането на нещо" по телевизора или компютър/таблет и т.н. дава твърде много информация и стимули на едно малко дете. Това е време, в което то напряга всички свои сетива, за да приеме това изобилие от стимули и още толкова много време му отнема за да я асимилира, подреди и осмисли цялата тази информация, която го е заляла. За разлика от нас възрастните малкото дете се сблъсква с цветовете, движенията, звуците, смяната на картинките, светлинните промени на екрана за първи път. Затова "смилането" на всички тези стимули изискват от него цялото му внимание.  А когато включим и чужд за детето език? Неслучайно в разговор с родители сме стигали до изрази като "детето е зомбирано от телевизора". Да, така е. Няма как мъникът да ви обърне внимание веднага, особено, ако възрастта му е между година и две години, просто защото сетивата му са заети да поглъщат непрестанния поток от информация.  Не ви обръща внимание, сякаш не присъства в стаята, не се интересува от движенията или звуците, които вие създавате, не отговаря, когато го повикате... Звучи ли ви познато? И дори след като филмчето свърши, сякаш още са "във филма". Има моменти, когато сякаш чакат угасналия телевизор да се включи от само себе си, вместо да тичат с огромна усмивка към вас...

А какво трябва да се случва, за да ви посрещне с усмивка? Две основни неща - 1) да опознава света чрез движение и съприкосновение с него на живо и 2) време, което да прекарва с вас ефективно. И така, какво се корени в тези действия.

Първо: Да позволим на детето да преживее всичко, което може от заобикалящата го среда, разбира се, без да забравяме неговата безопасност. Оставете го да пипне колкото се може повече предмети вкъщи. Няма как да обясним определения като меко, твърдо, гладко, боцкащо, ако детето не опита само. Няма как да го научим да се качва по стълбите, ако всеки път го носим и не му позволим да стъпи и смени тежестта на тялото, за да вдигне краче. На тази възраст е от особено значение да се научат да балансират и координират своите движения, за да могат след това да преминат към по-специализирана обработка на информация, каквато е гледането на телевизия. Нека изследват и се движат, колкото се може повече!

Второ: Прекарвайте повече време заедно. Да, знам, че ще ми отговорите: - Ама ние сме по 24 часа заедно, колко повече? Присъствието и грижата за детето е едно, но пълноценно прекараното време в игра е друго. Връзката между детето и неговите родители не се гради само от смяната на пелените и пъхането на лъжичката в устата и зная, че това ви е абсолютно ясно. Искам да ви предизвикам с друго. Сядали ли сте на земята с детето в рамките на 20-30 минути без да е имало телефон край вас, без да работи радио или телевизор, без да бързате, че ще закъснеете за мероприятие или че ще загори яденето на котлона... Време, в което сякаш нищо не се случва, време, в което не мислите за наболелия проблем, който ви тормози от известно време и още не сте му измислили решение. Време, което от опит знам, все едно не е 20 минути, а ви се струва, че е цяла вечност, защото баналната игра, която детето обича се повтаря за хиляден път. А вие трябва всеки следващ път отново да се усмихнете, за да покажете вашата съпричастност към играта. Опитах. Знам, не е лесно да се отърсиш от ежедневието и да си представиш, че си сам с детето на място, където времето е спряло. Но ви гарантирам в дългосрочен план, това е най-полезното от всичко, което можете да подарите на детето си - времето да присъствате и участвате активно в неговия свят.

Не, това не е рецепта за аутизъм и не, това не решава проблемите на децата. А просто предизвикателство преди да ви залее студената вълна на притеснението "Детето ми аутист ли е...?" , да проверите какво ще се случи, ако изгасите телевизора и седнете на пода за 20 минути.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Детските емоционални кризи - училище за родители

Емоционалните кризи, кога, защо и как да се справим? Тръшкането, отказите, публичните капризи - има ли логическа последователност или идват изведнъж? Това са само малка част от темите, които ще бъдат обсъдени на семинара, а в последствие ще имате възможност да зададете и въпросите, които вас най-много вълнуват. Събитието е подходящо за родители на деца от 0 до 7 години. Ще разгледаме много примери и ситуации с идеи, които можете да приложите вкъщи. За тези, които не ме познават: Радостина Стоянова-Ширяев, детски клиничен психолог с основна дейност превенция и интервенция на емоционални и поведенчески отклонения, управител и психолог в РадостИ. Дипломиран психолог в Университет Бремен (Германия). И Не на последно място майка на две деца. Очаквам ви в петък 09.02.2024. от 09:30ч. Такса за участие 40лв . Семинарът ще се проведе в платформата Zoom. Всички записали се ще получат линк и код за достъп. Запис от събитието ще бъде на разположение на участниците в срок от 10 дни. Всеки уч...

Нови дати за обучение: "Емоции и емоционално развитие"

  Емоциите при децата са често коментирана тема, която в последните години придоби голяма популярност. РадостИ - Школа за емоционално развитие е психологическа практика, която е естествено продължение на двугодишен проект в сферата на детските емоции и вече десетгодишни проучвания в областта. В резултат на това беше и създаден специализираният комплект "Детският свят на емоциите". Заедно с Фондация "Децата на бъдещето" съм провеждали множество семинари свързани с детските емоции. А сега Ви предлагам едно обобщено и подобрено обучение за специалисти и заинтересовани, която ще разгледа следните въпроси: - Емоция (популярно и научно разбиране); Произход и развитие на емоциите; Емоции, чувства и емоционални състояния - Психология на емоциите – неврологични аспекти - Етапи на развитие на емоциите - Компетентност и интелигентност – прилики и разлики; Емоционална компетентност; Ключови умения според Каролин Саарни; Емоционалните компетенции като предпоставка за социални т...

Лятна бебешка ваканция!

Здравейте, приятели! Екипът на РадостИ се увеличи с още един член. Радвам се да Ви съобщя, че ни се роди момченце и ще имаме дълга лятна ваканция. Ще се видим отново на есен! :) Консултации само след предварително записан час на електронната поща: office@radostina-stoyanova.com  Ще се провеждат само в съботен ден след 7-ми юли.