Пропускане към основното съдържание

Децата и "Ох, ле-ле..."- ситуациите

Това беше материал, който една майка ме провокира да напиша за сайта "Детето играе". Понякога притеснението за децата не е в тяхна а полза, а точно обратно:

От скоро съм родител или по-точно от година и седем месеца (колко време мина от тогава, скоро ще празнуваме трети рожден ден :) ) и аз като всяка майка си имам своите „Ох, ле-ле…”-моменти, когато подскачам от ужас, че детето ми прави нещо опасно. Следва...
Но провокирана от желанието си да подпомогна детето си в неговото развитие и от знанията, натрупани от професията ми на детски психолог, реших да си наложа на волята и да изчакам секунди преди да се затичам към „Ох, ле-ле..”-ситуацията.
Ето, какво имам предвид. Децата от 0 до 3 години се развиват стремглаво бързо.Това е периодът, когато събират най-много знания и умения за себе си и света около тях, а това се случва на базата на неврологичната пластичност. Този сложен термин всъщност обяснява възможността на мозъка да създава нови връзки, така че да подрежда и групира информацията спрямо преживяванията на детето. Казано по-просто, за да започне бебето да проява усилия да стане, да се придвижи, да хване играчка, то трябва да даде съответната команда на мозъка. Той от своя страна започва да търси информация кога и какво е успял и не е успял да постигне в предишни, подобни ситуации и какво може да направи сега. Всяко проходило от скоро дете, което не е преминавало само през стъпало, ще се спъне при първия си опит да го мине, защото все още няма необходимите знания какво е стъпало, колко високо да си повдигне крачето и как да пренесе тежестта на тялото си така, че да не падне. И тук идват моите „Ох, ле-ле…”-ситуации. Щом видя, че детето се насочило към стъпалото, се втурвам да го вдигна, за да не се спъне, за да не падне, да не се удари и т.н. Сигурна съм, че и на Вас Ви се е случвало да се затичате към мъничето, защото ще бутне люлката, защото ще се спъне на катерушката или ще се подхлъзне от ръба на пясъчника.
radosti
Моят съвет към Вас: бъдете там, подавайте ръка, но не помагайте веднага на детето. Нека опита само, нека провери колко високо трябва да вдигне краче, за да мине, нека само усети колко натиск трябва, за да бутне люлката или как трябва да застане, да не се клати на ръба на пясъчника. Нека първо то провери докъде и как могат да му стигнат силите и възможностите на този етап, за да извърши действието.
Този принцип важи, както за общото моторното развитие на детето, така и за фината му моторика. Не хуквайте веднага, защото детето е хванало вилица, с която може да се набоде или молив, с който може „да си извади очите”. И ето го примерът от моя опит, за да не съм голословна. Преди време, разговаряйки с една майка, дадох на дъщеря ми молив, за да се занимава и да мога да обърна внимание на жената, разбира се, без да изпускам молива от поглед. И така, мъничето, тогава на около година и два месеца, поогледа инструмента, повъртя го няколко пъти из пръстите си и ми го върна, защото нямаше конкретна функция, с която да го използва. Майката, с която разговарях, веднага щом дадох молива се ококори и попита: „Ама как така ще ѝ дадете молив?” След тази ситуация поне два месеца моето дете не се е интересувало от моливи. До последния месец, когато откри, че с тях може да се пише така, както и с тебеширите (тебеширът пише с цялата си повърхност, а моливът само с върха). Веднага осмисли функциите на молива и за по-малко от две седмици вече го иска и използва по предназначение.
radosti 1
Затова и моят призив е, нека децата да опитат различни неща, бъдете там, за да им попречите да се наранят, но не правете всичко вместо тях. Колкото по-големи стават, толкова повече ще са и дейностите, които ще изпълняват сами, ще станат по-самостоятелни и ще са по-уверени в действията си.

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Детето ми аутист ли е...?" - "Изгасете телевизора!"

Почти 10 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от почти 5 години имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца. Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя: В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им. Какво е общото между тях: наистина загрижени родители много интелигентни и разбрани хора с дечица около и малко преди да навършат 2 години И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за вси

Лятна бебешка ваканция!

Здравейте, приятели! Екипът на РадостИ се увеличи с още един член. Радвам се да Ви съобщя, че ни се роди момченце и ще имаме дълга лятна ваканция. Ще се видим отново на есен! :) Консултации само след предварително записан час на електронната поща: office@radostina-stoyanova.com  Ще се провеждат само в съботен ден след 7-ми юли.  

"Детският свят на емоциите" - психологически карти за емоционална компетентност

 Готови са!!!  Безкрайно съм щастлива, че мога най-официално да ви съобщя, че комплектът карти за емоционално развитие за деца в предучилищна възраст най-накрая е готов! Специализиран психологически комплект за работа с детските емоции, включващ 120 черно-бели карти. Картинките са специално подбрани и разделени в три смислови категории.   В първата част ще откриете лицеви изражения във вариант за момчета и момичета. Представени са шест базови емоции (радост, тъга, страх, гняв, любопитство и отвращение) и пет социални емоции (срам, вина, обида, учудване, задоволство ).  Във втората част акцентът е поставен върху позицията на тялото. Децата следва да могат да разпознаят поведенческата проява на дадена емоция в социален контекст. Третата част има за цел да подпомогне децата в разсъждаването и интерпретирането на различните емоциите и как те могат да бъдат различни за всеки, дори и когато се отнасят за една и съща ситуация.  За да станат игрите наистина забавни, можете да допълните комплек