Тази година Варненската фондация "Децата на бъдещето" празнува своята десета годишнина и аз съм много щастлива от това. Веднага бързам да разкажа защо:
 |
| Семейство Мая и д-р Христо Христови |
Преди 8 години, завършвайки следването си в Бремен, Германия, ми казаха, че като дипломиран психолог трябва задължително да имам 6 месеца практика по специалността. (Може би някои от Вас не са чували, но аз завърших по старата система, не както сега е практика навсякъде със степен бакалавър и магистър, а 5 годишно цялостно обучение, което накрая ти дава звание дипломиран, в моя случай, психолог. Може би сте срещали на времето дипломирани инженери или адвокати и т.н.) Та по ред обстоятелства тръгнах да си търся практика в България, а не в Германия, за да видя как се работи тук, къде моите знания са приложими и т.н. А по още по-лични причини да търся във Варна. Разгледах доста неправителствени организации и други структури и накрая случайно попаднах на тях - Фондация "Децата на бъдещето". Впечатлиха ме, че бяха единствените, които имаха амбициите да работят превантивно. Това ще рече, че проектната им дейност и събитията, които организираха имат за цел да дават предварителна информация и подходи за работа преди даден проблем да се е появил. А не както в Бълагрия често се случва "след дъжд качулка", т.е. чакаме да се появи проблем и после му търсим решение. Освен това работят с широка гама специалисти, не само тясно в своята си ниша. В сърцето на Фондацията са семейство Христови, тя педагог с профил начална педагогика и години наред стаж както в образователната система, така и извън нея, а той лекар, със специалност акушерство и гинекология и социална медицина. Или казано с други думи хора, които знаят пътя, по-който трябва да мине едно дете от зачеването през родилния процес до отглеждането, възпитанието и образоването му. Хора, които разбират, че всяко едно дете е уникално и има своя уникален път. Заедно с личните им знания и умения са заобиколени от ред специалисти в областта на педагогиката, психологията, социални дейности и здравни специалисти. Така през пролетта на 2009 се запознах с тях и се харесахме. :) Същата година участвах в създаването и реализирането на техните проекти:
 |
| С г-жа Христова на лекция от проекта "Терапия вкъщи", 2009г. |
През 2010 година с тяхната подкрепа в три детски градини на Варна влезе и моят проект за дипломна работа "Eмоционални и социални компетенции при деца в предучилищна възраст като фактор за превенция на емоционални и поведенчески отклонения". Проектът придоби размери доста над обикновена дипломна работа с повече от 160 участни, но те бяха плътно зад гърба ми. В последствие имаше още проекти, обучения на професионалисти, работещи с деца и много други общи инициативи. И макар, че аз продължих по своя път все още участвам с огромно удоволствие в техните инициативи. За съжаление през 2015 година след кратко, но интензивно боледуване почина д-р Христо Христов, за всички ни беше огромна загуба, защото ни напусна най-рационалният коректив в нашия екип от множество идеалисти. Г-жа Христова събра сили и застана на чело на Фондацията, смени се управителния съвет и аз с голямо желание станах част от него. Продължаваме да работим по проекти и вярваме, че сме полезни на специалните деца, на родителите и на професионалистите работещи с тях.
За да сподели натрупания си опит до сега Фондацията организира голямо честване с конференция с множество разнообразни теми подготвени от нейните сътрудници. Събитието ще бъде от 10ч. на 27.05.2017г. в конферентна зала на Радио Варна. Повече подробности за лектори и теми можете да намерите на събитието във Фейсбук.
Ето защо и аз приемам това честване за мое и ще се радвам да се видим във Варна. :)
Коментари
Публикуване на коментар