Пропускане към основното съдържание

Как детето учи чужд език?

Често ме питат как и кога детето да започне да учи чужд език. В днешно време езиците са ни изключително полезни, пътуваме често, намираме приятели от различни държави и прочие. Колкото повече езици владее дето ни, толкова по-голям е и шансът за лична и професионална реализация или както цитираме един любим анимационен герой: "Колкото повече, толкова повече".

А сега към въпросите: Кога? Ако вторият език, който ще използва детето, е роден за член на семейството, отговорът е - веднага. Ако мама или татко имат различни майчини езици, ако баба, дядо или друг близък роднина е с различен майчин език, то може да говори на детето от първата си среща с него на съответния език. Децата не учат само отделни думи, те нямат в главата си буквички или графична форма на това, което им говорим. Те имат образ, например на ябълка (кръгла, червена и вкусна), а дали ще я наречем "ябълка", "apple", "apfel", "яблок" за детето в най-ранната възраст е без значение. То ще запомни тази дума, която се използва от близките му, по начина, по който те я използват. Когато детето учи втори език, то запомня думата в контекста, който му поднесем. Т.е. ако татко казва вместо "ябълка" "apple", то детето ще разбере, че трябва да използва съответния еквивалент, за да може да получи от татко точно този предмет. Ще се научи, че за да получи същата тази вкусна ябълка на баба, ще трябва да каже "apfel", а на леля "яблок". Така както с времето чрез много повтаряния от страна на мама, детето се научава да използва съответните думи в съответна ситуация, така  то ще се научи да използва съответните чужди думи, за да получи това, което желае и му е важно е момента.

И за да ви уверя, че е възможно, веднага казвам, че в моето семейство го практикуваме. За пример често давам следната ситуация: Седим една вечер на леглото вкъщи и дъщеря ми, тогава на почти 3, казва: "Мамо, искам монетка?". (В случая става въпрос за шоколадови моменти, които баща ѝ понякога ѝ дава.) Тъй като той има определена стратегия, кога да ѝ дава монетите, аз прехвърлих отговорността към него с думите: "Попитай татко си!". Тя просто обърна глава към него и изстреля: "Папа, я хочу монетку?" Аз не съм учила руски и нямам никаква идея какъв падеж се използва в този случай в руския език, но тя използва думите и изразите така, както ги е чула и запомнила от баща си, по начин по който ще бъде разбрана и ще получи това, което иска.

А сега и към втория въпрос: Как? Отговорът е чрез контекст и преживяване. Дайте на детето ситуация, в която думата да му е полезна! Понякога учейки чужд език имаме навика, както често казвам, "да редим салам". Т.е. да изброяваме една дума на няколко езика. Малкото дете може и да запомни, но няма да може да разграничи думите и езиците, ако при всяка удобна ситуация му наредим дълга върволица от думи на различни езици. Ако сте преценили, че искате да въведете нов език за детето и той не е майчин, няма проблем мама да използва и друг език, но той трябва да е в определен контекст. Например когато детето живее в чужда среда, на площадката да се използва един език, а вкъщи друг. Или всеки ден след закуска да говорим с мъничето до времето за обяд на втория език. Опитайте се да се ограничите във времеви и пространствен диапазон, който сметнете за удачен и нека детето с времето да може да се ориентира, защо и кога мама/татко или "госпожата" използва "други думи". Децата имат потребност да бъдат разбрани и да се отговори подобаващо на това, от което имат нужда, затова не е важно какъв език използвате, а как и кога го използвате. Така те с времето ще се научат да ви отговарят адекватно на поставен въпрос, защото имат нужда да комуникират с вас.

За да дам отново пример ще Ви разкажа за нашата баба. Моят мъник нямаше две години, когато отидохме на гости на баба в Беларус и съответно езикът, който там се говори е руски. Първите дни бяха тежки от към аклиматизиране и имахме доста проблеми, включително с храненето (не искаше да яде). Тъкмо беше почнала да проговаря и една от първите ѝ думи беше "оче" (още). Един ден като седяха сами в кухнята двете, я чух от коридора да казва "оче" по повод нещо за хапване, но за баба това нищо не значеше и тъй, като гладът беше вече позаситен, ситуацията се размина. Ден-два след случката поокопитила се малко при баба в идентична ситуация, я чух да казва "ишо" (ещё - още на руски). Баба като всяка друга баба се зарадва донесе още и храна, и сок (и забранени сладкиши), защото детето беше "гладно". :) Следващите почти 30 дни използваше само "ишо", защото разбра, че иначе няма да получи това, което иска. :)

И така, целта на езика е да се разбираме, а не както онази симпатична реклама: "Кажи, бабо, thank you!" ;)

За финал: Имайте едно на ум! Всеки език е различен, има различни звукови произношения, интонационни особености, постановка на говорния апарат и звукоизвличане. Българският език е доста сложен в това отношение. Убедете се, че включването на един нов език няма да затрудни възприятието и произношението на друг.

В РадостИ с новата учебна година ще се радваме да учим заедно немски и английски език с мъниците от 3 до 5 години. :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лятна бебешка ваканция!

Здравейте, приятели! Екипът на РадостИ се увеличи с още един член. Радвам се да Ви съобщя, че ни се роди момченце и ще имаме дълга лятна ваканция. Ще се видим отново на есен! :) Консултации само след предварително записан час на електронната поща: office@radostina-stoyanova.com  Ще се провеждат само в съботен ден след 7-ми юли.  

"Детето ми аутист ли е...?" - "Изгасете телевизора!"

Почти 10 години работя и консултирам родители под една или друга форма. За тези, които са се сблъсквали с моята личност, знаят, че от почти 5 години имам частна практика, където се стремя да осигуря достъпна информация относно етапите на развитие при децата, различни отклонения или подходи към отглеждане, възпитаване и образоване на деца. Но една тенденция в последно време ми направи особено силно впечатление и искам да споделя: В почти идентични ситуации (различават се само по това, кой ги е насочил да се обърнат към мен - учител, личен лекар или родителска загриженост) идват родители с един конкретен въпрос: "Детето ми аутист ли е...?" С огромна загриженост и притеснение, което се чете в очите им. Какво е общото между тях: наистина загрижени родители много интелигентни и разбрани хора с дечица около и малко преди да навършат 2 години И така като детски психолог веднага ще отговоря, че няма неподходящо време родителите да потърсят мнение на специалист за вси

"Детският свят на емоциите" - психологически карти за емоционална компетентност

 Готови са!!!  Безкрайно съм щастлива, че мога най-официално да ви съобщя, че комплектът карти за емоционално развитие за деца в предучилищна възраст най-накрая е готов! Специализиран психологически комплект за работа с детските емоции, включващ 120 черно-бели карти. Картинките са специално подбрани и разделени в три смислови категории.   В първата част ще откриете лицеви изражения във вариант за момчета и момичета. Представени са шест базови емоции (радост, тъга, страх, гняв, любопитство и отвращение) и пет социални емоции (срам, вина, обида, учудване, задоволство ).  Във втората част акцентът е поставен върху позицията на тялото. Децата следва да могат да разпознаят поведенческата проява на дадена емоция в социален контекст. Третата част има за цел да подпомогне децата в разсъждаването и интерпретирането на различните емоциите и как те могат да бъдат различни за всеки, дори и когато се отнасят за една и съща ситуация.  За да станат игрите наистина забавни, можете да допълните комплек