Голямата "бездна" между "трябва" и "искам" при днешните деца

Последните години като детски психолог се натъквам и на литература, която разпределя днешните деца в в категории като "индигови", "кристални" и с множество специални особености, за които все още е условно колко са научно доказани. Но е факт, че днешното поколение е различно от предходните и като практик, който разчита на практическите доказателства, предпочитам на базата на политико-социалните промени в нашето общество да използвам категории за новите поколения деца като "трябва" и "искам". 

Без да се връщаме твърде много назад, ако погледнем към средата на миналия век, ще открием едно поколение на родители, които са възпитавани и са възпитавали своите деца в принципите на "трябва":

"Ти ТРЯБВА да слушаш!" 

"Ти ТРЯБВА да учиш!"

"Ти ТРЯБВА да станеш студент/войник/домакиня/майка/!"

"Ти ТРЯБВА да имаш хубава работа!"

"Ти ТРЯБВА да създадеш семейство/деца/дом!"

В последните години и със смяната на различни социални и политически системи сме вече в една епоха на "искам":

"Ако ИСКАМ, ще уча."

"Ако ИСКАМ, ще работя."

"Ако искам, ще бъда пътешественик/изследовател/работник/шеф..."

"Ако искам, ще имам дом/семейство/деца..."

Няма да коментирам, особеностите, предимства или недостатъци, има ги и в двете групи. Но това, което все по-често ми прави впечатление при децата и семействата, които идват при мен за консултации е: Kой носи отговорност за взетите решения? Независимо кой коя група ще избере, от всяко взето решение следва резултат, който оказва влияние както на решаващия, така и на хората около него. 

"Не искам да работя!"  - "Ок. А знаеш ли как да изкарваш прехраната си?"

"Не искам да уча!" - "Добре. А какво ще работиш?"

"Искам да пътувам!" - "Чудесно! Как ще плащаш за това?"

Ако отговорът на тези въпроси е ясен и изпълнението му не нарушава морални и обществени закони, вярвам, че никой не би спрял всеки един от нас да ИСКА и да осъществява желанията си.

Да се върнем конкретно на децата. Те все по-често са възпитавани в духа на "искам". И това лично за мен е чудесно, защото мисля, че всяко дете може и трябва да се развива в посоката, която само си е избрало. Често обаче родителите в стремежа си да подкрепят децата си, изземат от тях цялата отговорност за поетите решения. И така се стига до любима моя реплика от една реклама: "Ама мамим Жорко е само на 40, как ще се изнесе на квартира?"

Мама и татко се грижат за всички условия, за да може детето да постигне своите желания, което от своя страна води до това, децата все по трудно да носят отговорност и все по-често да са неориентирани. Започват непрекъснато нови дейности без да довършат старите и да очакват, че някой друг ще "разчисти" неуредиците след тях. И за да дам пример с по-малките деца, за които се очаква, че мама и татко ще помагат повече, може би и вие можете да споделите примери, в които: Родителите се грижат детето, да не си забрави раницата; те се връщат по няколко пъти, защото наследникът не се е сетил за нещо; родителите следят графика на дейностите, дали детето е на време, кога и за какво трябва да се помисли и много други... 

Не, не искам да кажа, че мама и татко, не трябва да помагат! Разбира се, че те ще помагат! А че те следва да бъдат коректив и помощ на втори план. Разбира се, че ако детето опита и не му се получи, ние ще помогнем. Разбира се, че ще обясним, ако нещо е неясно или неразбрано. 

Защо подхващам темата ли?

Защото при мен като психолог идват деца между 7 и 10 години, които нямат на идея какви задължения имат и защо това са техни задължения. Деца, които са умни и добри, но нямат представа за време и пространство. Деца, които не знаят в колко часа трябва да са на училище, не могат да си връзват обувките или чакат мама и татко да напишат заедно с тях домашните, не защото не могат сами, а защото трябва коректив, който да им напомня, че не е редно да оставят домашните за сметка на игрите. Деца, които имат много желания, често изключително материални, но не познават професиите, не знаят какво работят родителите им и как те осигуряват средства за тези желания. Искам да подчертая, че това са добри и умни деца, които са обгрижвани от родителите си. Мама и татко в стремежа си да ги предпазват, да им осигурят прекрасно детство, забравят, че децата трябва да се "потрудят", като не означава да са послушни, кротки и да изпълняват безропотно, за да получат награда. А да полагат усилия: да изработят, да научат, да подготвят... - все дейности, които ще ги поведат по пътя за осъществяване на желанията им.

За да дам пример, ще разкажа за едно много умно и амбициозно дете на 9 години, което дойде при мен, защото родителите искаха заедно да разберем защо се ядосва и плаче често. Детето нямаше грижи, имаше добри оценки, родителите се съобразяваха с него и с желанията му. Той самият имаше големи планове за бъдещето си. Виждаше се като собственик на голяма, мултимилионна компания и всеки ден имаше нова идея за бизнес. Защо се ядосваше и плачеше ли? Защото не винаги намираше разбиране в приятелите си. Защото смяташе, че неговите желания трябва да са важни и значими и за всички останали. Защото обркъжението му не винаги се съобразяваше с неговите искания и планове така, както мама и татко се съобразяваха. Защото когато започнахме да дискутираме как се изгражда голяма компания и стигнахме до там, че или трябва да имаме уникална идея и съответните знания, за да я осъществим или трябва да назначим хора, които да генерират за нас такива идеи и умения, той започна да осъзнава, че от него се изисква много повече, отколкото е готов да даде. А до този момент никой не беше изисквал от него. Никой не беше изисквал да участва или да подпомогне дейност, която няма пряка връзка с желанията му. Включително дребни услуги за домакинството и семейството.

За финал ИСКАМ да ви помоля, изисквайте от децата си повече, не защото "ТРЯБВА", а защото за да постигнат и да заслужат дадена привилегия, която "ИСКАТ", има нужда да положат усилия. Не винаги мама или татко ще са там, за да поемат отговорността за всяко взето решение, но децата ще могат за се справят самостоятелно с бъдещите си желания.